СЪДСУРДИ

На 10.06.2011 Софийският градски съд отхвърли иск срещу застраховател по „Гражданска отговорност“, на основание на това, че разходите по лечение на пострадало от ПТП лице, са покрити от дарители и от кампания по подпомагане. С това излезе, че действия на трети лица могат да снемат отговорността от носещо тежестта на разхода лице, въпреки че въпросна възможност не съществува нито в закона, нито в застрахователния договор, нито в общите условия. От решението излиза, че фактически дарителската кампания се оказва в полза на… застрахователната компания, която иначе би платила разноските по лечението на пострадалото лице… Има още →

На 19.12.2008 г. петчленен състав на ВАС в решение в полза на един от мобилните оператори постанови, че Конституцията за едни важи, а за други не. Дело относно дискриминация при услугата „роуминг“ беше решено в полза на оператора с аргумента, че самият Закон за защита от дискриминация противоречал на конституционни разпоредби. Казузът е съвсем прост – право на роуминг имат или по-старите клиенти (4 месеца стаж) или онези, които платят 120 лв. гаранционен депозит. Т.е. новите клиенти са дискриминирани спрямо старите с изискването за депозит. Петчленният състав постановява, че част от свободната пазарна икономика и свободното договаряне е правото на продавача да изиска гаранции, че може да му се плати, което съдът нарича „имуществен ценз“ и което е позволено от Конституцията. Т.е. ограничение на база на „имуществен ценз“ не е дискриминация. Но Конституцията не прави разлика между стари и нови клиенти, следователно в рамките на правата гарантирани от нея, трябва старите и новите клиенти да са равнопоставени. Т.е. не може да базата на Конституцията, гарантираща „свободна стопанска инициатива“, да се изведе правото за едни да има депозит, а за други – не. Очевидно дискриминацията е на ниво доста под Конституцията и подобно решение на ВАС, издигащо въпроса на конституционно ниво, в същината си значи, че Конституцията за едни важи, а за други не.

Юридическата страна на въпроса е тази, решението е абсурдно. Икономическата страна може да е различна, и да има аргументи в една или друга посока – за това какви гаранции за какво е изгодно да се изискват. Но юридически казусът е перфектен. Перфектен абсурд…

Това решение не влезе в годишните справочници по материята, което е интересна оценка на професионалната общност за качеството му…  Има още →

На 21 декември 2010 г., в пълно противоречи с Конституцията, Конституционният съд остави привилегията на държавата, срещу нея да не може да се води изпълнително дело и да и се отнема принудително имущество, когато тя има дълг към частно лице. Това решение е юридически абсурд, защото в Конституцията е прогласено равенството на различните видове собственост – държавна, общинска и частна. Държавната обаче се оказва с допълнителен имунитет, който не е противоконституционен. Изключителен парадокс е и разделението на държавна от общинска собственост. И двете служат за едно и също нещо, но държавната е важна, а общинската – не. В същото време, основен мотив за решението на КС е, че собствеността била нужна да държавата, за да изпълнява функциите си, и без нея, тя не би могла да го направи. Но как една община ще изпълнява функциите си без собственост?

И генералният въпрос – как обикновеният гражданин ще живее без собственост? Собствеността е нужна не само за съществуването на държавата, но и за съществуването на основните и изграждащи клетки – хората. Икономиката не би могла да съществува без собственост, всички бихме гладували, ако нямаше частна собственост. Но срещу нея е възможно принудително изпълнение, а срещу държавната собственост – не. Класически случай на двоен стандарт, прогласен чрез конституционно решение… Има още →

На 4 май 2011 г. Конституционният съд за пореден път (това може да се разглежда като трайна практика вече) превиши правомощията си, и на база на това, че „над него няма никой“ си взе каквото си иска решение, без никаква отговорност и последствия за съдиите. Които съвсем очевидно не си свършиха работата, а нарушиха и Конституция, и закони, и здрав разум. В решението по дело №4 от 2011 г. съдът отмени т.нар. „уседналост“ за изборите, въпреки че никъде в Конституцията тя не е забранена. Нещо повече – в самата Конституция има въведена уседналост в някои видове избори (напр. 5 години пребиваване в България за кандидатите за президент). Т.е. уседналостта не само не е забранена, но дори е посочена като приемлива в изрична конституционна разпоредба.

Дори това обаче не е големият грях на КС. Големият абсурд е, че съдът постави разлика между „позволена“ и „непозволена“ уседналост. Посочи, че ако е до 6 месеца, тя е позволена, ако е над – не е позволена. Това е правен абсурд, защото действието на една правна норма не може да се променя в зависимост от мащаба на приложението и. Разлики в срокове може да има, само ако са изрично предвидени, иначе правната норма работи при всяка една хипотеза на сбъдването си. Срокове в Конституцията няма. Няма такива и в международни договори. В ЕС има различни по продължителност „уседналости“, достигащи до 5 години.

Конституционният съд обаче написа поредна срамна страница в българската юриспруденция като фактически дописа Конституцията и създаде несъществуващ в нея 6 месечен лимит на „уседналост“. Това е класически пример как съдиите правят „каквото си искат“, просто защото знаят, че могат да го правят, и не носят никаква отговорност. Следващ етап на творчеството на съдиите може да е направо да променят закона, като впишат в него промените, а не просто да отменят нещо. Така ще се спести и парламентарно време.

Съдиите в Конституционния съд минават за „елита“ на българското право. Ето го елитът: Има още →

На 09.04.2009 съдия Димана Йосифова от СГС предизвика политически трус чрез съдебно решение, като отказа да впише новоизбрания председател на СДС Мартин Димитров. С това една от основните партии в България, съществувала от промените насам, изгуби шанса да участва в изборите за евродепутати. Най-впечатляващият мотив за отказа е, че преките избори за председател на партия не са достатъчно демократични. СДС е единствената партия, която избира лидера си на преки избори, а не чрез посредничество между членовете и избора, чрез конгрес, конференция, общо събрание и пр. Някои от мотивите на съда могат да се впишат в историята на най-впечатляващите политически послания на прехода…

Има още →

На 27.10.2008 г. приключи борбата на гражданите на София за законни местни данъци, след като ВАС обяви, че всичко е законно. Така софиянци трябваше да плащат данъци, гласувани след крайния срок, и при абсурдната процедура на „спрял часовник“, които са доста по-високи от тези, които трябваше да плащат, ако се беше спазил законът. Ето го подвигът на върховните съдии: Има още →